събота, 13 юли 2013 г.

Противоречия

Какво представляват мъглите в човешкия живот? Те не са нищо друго, освен противоречия. Щом слънцето изгрее, мъглите се разпръсват. Щом Бог живее в човека, противоречията изчезват. Щом изчезнат противоречията, хората лесно се примиряват. Излезе ли Бог вън от човека, противоречията веднага го нападат. Докато има противоречия, никакво примирение между хората не може да стане. Докато житото е в хамбара, то не дава плодове. Посади ли се в земята, то дава изобилно плод. И тъй, за да даде плод, човек трябва да вложи своите дарби и способности в работа, в движение. Където има динамика, там се очаква успех. Щом нещата са в статическо положение, никакъв успех не може да се очаква. Ще кажете, че трябва да бъдете добри, да се обичате и т.н. Това са статически положения в живота. Не е въпрос да бъдете добри и да се обичате, но проявете доброто и обичта в себе си. Всички хора могат да бъдат добри и да се обичат, а не само някои. Както безброй росни капки, събрани на едно място и огрени от слънцето, образуват красива картина, така хиляди и милиони добри и любещи души образуват основата на величествената сграда на Любовта. Какво ще стане с лошите хора? И те са на мястото си. Лошите хора са енергични. Те заместват воловете. Те разорават нивите, за да могат добрите хора да ги посеят. Както волът оре нивите на физическото поле, така и злото оре нивите в духовния свят.

(Божествен и човешки свят - рилска беседа, 23 юли 1940 г.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар